Катя Димитрова: АУБ ме впечатли с атмосферата на кампуса, чувството за общност и международната среда

септември 04, 2022 Tsvetana Haydushka

Катя Димитрова е майка на 20-годишни близнаци, момче и момиче, които в момента са третокурсници в АУБ. Димитрова, която е управляващ партньор в Interpartners Group и главен изпълнителен директор на InterImage PR and Corporate Communications Agency, научава повече за АУБ чрез работата си в областта на комуникациите и връзките с обществеността. Едва когато консултант споменава АУБ като подходяща опция за нейните деца обаче, тя осъзнава каква подходяща алтернатива може да бъде университетатът на обучението в чужбина. Заедно с нея обсъдихме темите, които вълнуват родителите по отношение на образованието, и доколко те съответстват на въпросите на учениците, както и на факторите, които помагат при вземане на решение за избора на университет.

Когато децата ви бяха още в гимназията, имахте ли конкретни планове къде ще учат и до каква степен вие като родител бяхте замесена във взимането на това решение?

Имахме планове и в последния момент плановете всъщност се промениха. И то към по-добро. Мисля, че всяко семейство има планове, когато става дума не само за последната, но по-скоро за последните две години от гимназията. Първоначално обсъждахме и разглеждахме повече възможности за чуждестранно образование. Като казвам чуждестранно образование, имам предвид извън България. Някак си поставяхме българските университети на заден план, защото искахме да разширим мирогледа на нашите деца. Искахме да ги подкрепим финансово и да им дадем възможност да имат по-различно преживяване като студенти. Така че първоначално разглеждахме други страни като Обединеното кралство (но след това се случи Брекзит) и Холандия. Всъщност не обмисляхме САЩ, а главно Европа, защото е по-близо, по-лесно за организиране на полети и не бихме загубили връзката.

До каква степен участвахте в процеса на вземане на решения и кандидатстване?

Като родители, ние се опитвахме да им дадем посока. И мисля, че когато децата са на тази възраст, те се нуждаят от тази подкрепа. Така че може и нашето мнение да не се иска открито, но то се обмисля и се взима предвид. Това може би е моето послание към повечето родители – дори когато децата казват, че не се нуждаят от съвет, повярвайте ми, те се нуждаят от него! И някъде дълбоко го обмислят. Така че мисля, че всички родители имат влияние. Има различни деца, някои имат по-ясна визия, но някои не знаят в коя посока да поемат. Ролята на родителите и ролята на външен човек, в нашия случай – консултант, е много важна. Затова отидохме в консултантска компания, за да ни помогнат с избора на университет и с езиковите тестове, които трябваше да преминат.

Спомням си, че тъй като се колебаеха между различни университети в Холандия и Обединеното кралство, което в този момент все още беше на картата, синът ми попита консултантката: „Каква ще бъде вашата препоръка? Какво бихте направили за вашето дете?“ А тя отговори: „Ако ме питате, честно казано, бих изпратила детето си в АУБ.“ Това беше изненада за тях, която съвпадна с периода, в който в професионален план вече имах някои наблюдения върху университета, тъй като ние го подкрепяхме от гледна точка на комуникацията. И така, когато организираха ден на отворените врати, предложих просто да отидем там. Защото аз, например, не знаех много за самото място преди да започна да работя с АУБ.

Когато отидох там, бях много впечатлена от три неща –атмосферата на кампуса, чувството за общност и възможността да бъда в такава международна среда толкова близо до дома. Но това е моето съображение. Като родител мога да обобщя тези предимства, които не са непременно същите за децата. Вярвам, че когато отидохме на посещение с децата, това беше повратният момент за тях. Спомням си, че веднъж президентът на университета каза „Когато дойдат в кампуса, тогава знаем, че сме ги спечелили“. Мисля, че Моника и Алекс харесаха атмосферата в кампуса. И тогава много бързо и в последния момент те преминаха от кандидатстване в други университети в чужбина към кандидатстване в АУБ. Беше решение в последния момент, но не мисля, че съжаляват за него нито за миг.

Споменахте тестове по английски език, международна среда и образование в чужбина, но достатъчно близо до дома, има ли други съображения, които имахте предвид или други въпроси, които задавахте във връзка с университетите?

Има разлика между въпросите, които задават родителите, и тези, които задават бъдещите студенти. Като родители, освен финансовата част, която вече ми беше ясна, защото бях наясно с таксите в АУБ, ни беше интересно да разберем каква част от преподавателите идват от различни държави и каква част идват от България.

За мен беше важно да намеря достатъчно причини, за да разгранича този университет от останалите университети в България. Знам, че има голяма разлика, но исках да намеря все повече и повече причини. Така че бях по-фокусирана върху преподавателите, върху курсовете и след това върху възможностите за кариерно развитие. И мисля, че темата за възможностите за кариерно развитие е моментът, в който съвпадат въпросите на кандидат-студентите и въпросите на родителите. Младежите се чувстват несигурни в желанията си за развитие в бъдеще и затова тази тема е обширен въпрос. Как биха изкарвали прехраната си? Какви биха били възможностите за развитие? Това е едно много ясно предимство в АУБ – че кариерният път е улеснен. С всички тези партньорства с бизнеса, кариерни панаири и така нататък. Така че тук въпросите ни съвпаднаха. Въпросите на нашите деца бяха по-технически – свързани с кампуса, стаите, спортните съоръжения, пътуването до Благоевград и обратно. Като цяло в това се изразяваше разликата.